Думите на великия мислител най-точно съответстват на заветните мечти на всеки хобист, независимо от обекта на неговата дейност в свободното време. В този смисъл обаче аквариста е и един от създателите на живи същества от ихтиофауната на света. И забележете, той извършва своята съзидателна дейност всекидневно при строга самодисциплина и организация, задължителна отговорност и изобретателност, дарявайки всички нас с възможността да почувстваме екзотичната природа в собствения си дом. Е добре, колко процента са хората с подобна самопожертвователна любов и какво по-подходящо начинание за един човек?

Звучи добре, нали? Само че аз съвсем съзнателно ще променя глаголното време – звучеше добре! С риск да бъда дискутиран от възпитаните, шокиращ за непосветените и оплюван от невъзпитаните, ще се опитам да поставя пръст в раната, да се обоснова в моето определение за българската акваристика като хоби в застой, да споделя личното си мнение за проблемите на едно от проявленията на това хоби – търговията с аквариумни рибки. Искам предварително да декларирам, че храня само уважение и човешка обич към всеки участник от дългата верига на акваристичната дейност, независимо от това дали той е на най-ниското, или на най-високото стъпало в схемата на информираност, от възможностите за развъждане на екзотични рибки, тяхната продажба, популяризиране и пр. Зная, че ще бъда безпощадно критикуван, или снизходително подминат от всички, които, прочели тази статия, честно и почтено, подчертавам това, открият своето място в обсъждания проблем. По-важното е да помислят дали няма елементарно зрънце истина в това, което пиша, да подкрепят или да потърсят друго алтернативно предложение за изход от ситуацията и най-вече да намерят кураж да го споделят.

За мен е трудно да дам характеристика на българската акваристика в момента. Трудно ми е, най-вече ще бъде несправедливо аз да характеризирам сегашното състояние на акваристиката у нас, тъй като дълго време преди 10 ноември 1989 г бях един от нейните основни организатори. Ще оставя всички останали да характеризират нашето хоби за споменатия период, но съм задължен да посоча някои от слабите страни на акваристиката в последните години:

1 Липсата на каквато и да е достойна организираност на акваристите.

2 Намаляване на общия интерес на обществото към хобито.

3 Безпрецедентното увеличаване на броя на практически заетите хора с развъждане и търговия и впечатляващо увеличаване на търговската мрежа.

Като всичко в нашата държава след споменатата дата, първата работа на група акваристи от София беше да развалят популярното дружество “Екзотика” и в частност неговата чудесна секция “Акваристика” и да създадат алтернативно самостоятелно дружество. Трудно и болно ми е да обсъждам това дружество. По всяка вероятност неговите основатели се срамуват от състоянието му в момента. А би трябвало по силата на обстоятелствата единственото в България да бъде флагман на българската акваристика. Оставам с впечатление, че много хора считат Подуянският акваристичен пазар за основна придобивка за акваристите, извоювана от новото дружество. Основна заблуда, мили приятели! Уникална! Този пазар е създаден преди повече от 30 години от ентусиасти с побелели коси, повечето от тях ги няма, лека им пръст. Но времената се менят и всичко тръгва по основните закони на свободния пазар и ето ни всички, неотклонно в дъжд и сняг, в жега и студ! Защото повика на духа да покажеш своите риби и водни растения, да обмениш мисли и информация с приятели, да видиш собственото си ниво и не на последно място да продадеш своите рибки, е нещо несломимо за един истински акварист. Е, някои започнахме да присядаме на сгъваеми столчета, заменихме вече кафетата с бира или чай, сложихме големите диоптри, но духът, духът е същия! Той е там и докато го има, че ще се намерят 5-6 млади, интелигентни, себеотрицателни хора, които да възродят не старата “Екзотика”, но поне новото дружество “Акваристика”. Ще дойдат тези момчета, ще върнат отново нашите изключителни и зашеметяващи изложби в зала “Универсиада”, където хората чакаха в редица по 4 човека от трамвайната спирка до централния вход, за да я посетят. И това винаги на 31 октомври – в деня на традиционния първи сняг за годината в София. Ще се създаде отново онази прекрасна атмосфера на обсъждане, лекции, семинари, които дават реалния шанс на истинската акваристика Аз съм оптимист, не всичко е само битка за оцеляване.

Втората негативна причина за състоянието на акваристиката е намаляване общия интерес на обществото към хобито. Живота е като валяк, той си върви неумолимо и нашето пригаждане към него е винаги със закъснение. Заетостта на родителите в битката за финансово оцеляване на семейството, стъписването на старите хора пред неприветливото бъдеще, както и персоналните компютри, отделили децата и подрастващите юноши от интереса към природата. Какво пък всички ще разберем по-късно своята грешка. Човека е пълноценен само ако съществува в хармония с природата и с нейните индивидуални форми на проявление. И тогава, може би вече по-късно, тези родители, дядовци и баби ще разберат, че тяхното дете се е превърнало в мъж, прекрасно работещ на компютър, но с тотална липса на отговорност към нещата от живота ( а акваристика ще създаде “Желязно” това абсолютно качество на новия човек ). Ще разберат още, че му липсва милосърдие, присъщо само на децата, които са се грижели за нещо живо, че му липсва широка култура, защото за упражняване на някакво хоби се иска много четене! Понякога консервативността на българина към текстовата информация е покъртителна.! ( Направо плачевна – много хора си купуват първо животното, а после скачат да търсят литература за него) бележка на Стамен Стаменов. 

Третата причина, не бих казал негативна, е безпрецедентното увеличаване на броя на практически заетите хора с развъждане и търговия и впечатляващото увеличаване на броя на търговските магазини, ангажирани с екзотичните хобита. Няма нищо лошо в разрастването и в двете направления. Демократична държава сме и всеки, буквално всеки, може да прави своите опити в това направление. Оттук обаче последствията са хаос и застой в напредъка на акваристиката. Надпреварата да се продаде на всяка цена произведената риба независимо от нейните размери и качество и най-вече рядкост, кара аквариста да сваля цените до абсурдния минимум, където, ако те се замислят за цената на собствения си труд, могат само да завиждат на робите от някоя Бразилска плантация от ХVІІІ век. Това пък дава възможност на всеки, дори да не е акварист, да отвори магазин и да осигурява своята прехрана от него. Ще кажете, в това няма нищо лошо! Всеки сам си прави своя избор! Така е, но хвърлим кратък поглед върху една произволна схема на търговията с аквариумни риби в България. Аз считам, че това са реалните субекти в осъществяване на търговията с аквариумни риби и всеки от тях играе своята роля – положителна или отрицателна в някаква степен.

1 Производител – професионален хобист (условно казано). Това е човека със сериозен опит, развъждащ няколко вида риби в приемливо количество, за да може да се представи и конкурира на пазара в България. Повечето от тези хора са истинските двигатели на акваристиката в смисъл на развитие на уменията за развъждане на нови видове, в придобиване на знания и опит в дадени направления на акваристиката. Ще е много досадна грешка, ако всички акваристи на Подуянския пазар се самоопределят в тази категория. Много от тях са, но не всички!

2 Производител – семеен бизнес. Това са хората, обединени в дейността като семеен бизнес. Познавам такива семейства и се възхищавам от тях. В някои от тях цари забележителна организация, ред и отговорност, като някое сингапурско семейство, заето в аквариумния бизнес. Обикновено те са основни играчи в снабдяването с жива храна и общоприетите, непретенциозни по качество живо раждащи рибки. Но те са гъвкави в отношенията си, имат сериозни контакти и мисля, че изповядват почтеността. Поне аз така мисля.

3 Производител – аматьор (случаен). Това са доста хора, които имат сериозен опит в акваристиката, развъждат по някой вид и бързат да го реализират на пазара. И тук няма нищо лошо, стига да не са арогантни, а да използват свободното си време за израстване в хобито си. Защото не можеш да станеш добър акварист, ако не знаеш поне латинското име на рибките, които продаваш! Това и Слави Трифонов го твърди!

4 Прекупвач. Това според мен е най-дискутирания субект на схемата. Самият той в повечето от случаите е регистрирал за себе си факта, че развъждането на аквариумни рибки с цел продажба е “пробит бизнес” и не си заслужава труда. В много от случаите тези хора са си дали сметка, че развъждането не им се удава, но пък могат да намерят място в пазарната схема. И знаете ли те го намират! Те прекрасно познават общата тенденция на продажбите, знаят до подробности възможностите на повечето от първата група производители. Те са и в постоянен контакт с едноличните търговци ( магазинерите ), познават във всеки момент състоянието на аквариумите им, цените, видовия състав, количествата. И тук започва тяхната дейност – убеждават собственика на магазина за доставката на дадени риби (най-вече от обикновените и общоприети видове), уговарят цени и количества и палят автомобила си. Бърз тур по стопанствата на производителите, телефони разговори и прочие. Следва успех в драстичното сваляне на цените при покупките от производителите (например 10 стотинки за 2см скалари) и бизнесът е завъртян. Веднага или след месец машината се завърта, рибата е взета, доставена със съответната печалба за посредника и магазина. И в това няма нищо нередно. Това си е договорка и всеки има право да си я прави. Много поздрави на първия производител!!!! В много от случаите прекупвачът не успява в светкавичния репласмент и му се налага да задържи рибата в собственото си стопанство. Някоя и друга шепа храна и отново на пазара.

5 Посредник. Това са категория хора, които разбират в известна степен от риби и аз ги намирам за доста полезни, стига да не се задоволяват с търговия с обикновени видове риби. Би трябвало тяхната цел да е малко апостолска, като тази на магазинерите – да показват нови видове риби на обществото. Те най-вече извършват своята дейност в подкрепа на чужденци от балканите – Македония, Сърбия и др.

6 Епизодичен вносител. Това са хора, вложили капитал в операция по законно внасяне на риби ( от Турция, Сингапур, Москва и др.), като са отчели за себе си съответния риск. Обикновено се внасят по-редки, в много от случаите не развъждани в аквариумни условия риби, транспортирани по 10 броя в плик. Основен техен контрагент са едноличните търговци (магазинерите) и посредникът. Много от хората в нашите среди имат отрицателно отношение към този субект, но не са прави. Тези хора внасят редки риби и никога не подбиват цените. Те винаги продават скъпо! А нямат никаква вина, че продавачите, (най-вече магазинерите) нямат търпение да проведат съответната карантина на рибите и огъня в тунела тръгва!

7 Едноличен търговец – ЕТ (магазинер). Аз мисля, че този субект е най-важен и проблемен в схемата. Фактът, че вече в София има над 180 зоомагазина, ангажирани с аквариумни риби, е впечатляващ. Той е просто уникален за нашето време, за нашия житейски хал и възможности. Абсолютния контраст в интериора на тези магазини, локалното им разположение, огромната разлика между интелигентността на собствениците и персонала между отделните магазини оказват основно влияние върху търговската им дейност. Употребих по-горе думата апостоли, но мисля, че това са хората, които трябва да са най-вече такива. И няма значение дали имат в София големи и хубави магазини, или малки спретнати магазинчета в провинцията. Всички те имат една основна мисия (дейност) – да са апостоли, да пропагандират акваристиката не само на ниво гупи и хелери, а нон стоп, в дълбочината на хобито. Защото купувача иска да вижда нещо в перспектива, нещо като предизвикателство. Вместо да имаш в три аквариума почти еднакви гупи, различаващи се само по размер, разумно е да показваш нещо ново на своите посетители. Да им дадеш интересна и забавна информация за новите видове и най-вече да задължиш персонала си да я запомни и да я предостави безплатно на клиента ( много зоомагазини в страната, взимат за персонал млади момичета, но не и компетентен персонал, който да даде нужната информация без да се допитва до случайни източници ) бележка на Стамен Стаменов. Това просто е задължително! И няма никакво значение дали това е в София, Ловеч или Трявна. Всички тези усилия се изплащат, но вие толкова години не искате да ми повярвате. Какво пък, моето време е на свършване, но гледайте да не пропилеете вашето! Вие трябва да сте корифеят, докторът и Бога на аквариумните рибки за вашите клиенти. И всичко това с усмивка, без отегчение и с уважение към влезлите дете или дядо. Ако не сте в състояние да правите това, значи този бизнес за вас ще е бреме. Губите си времето – по-добре спуснете транспарантите сложете табелата “Разпродава се” и гледайте напред за нещо друго.

8 Индивидуален купувач – в магазина или на съботния пазар. Те са всякакви, възпитани или арогантни, осведомени или неосведомени, богати или бедни, заинтересовани или не чак толкова, емоционални или плахи. Всички те имат обаче само права и никакви задължения. Всички ние, останалите, сме абсолютно задължени да им дадем всякакъв шанс да си тръгнат с нашите риби с известна увереност, че ще се справят с отглеждането им или даже развъждането на току що придобитите риби. Те трябва да се разделят са магазина или с пазара с ведро чувство, че са направили добра сделка, че са се сдобили с нов приятел, който отново ще ги посъветва без отегчение, ако се наложи. Много трудна задача за нас нали? Но в името на хобито ние трябва да го правим. Винаги и то с усмивка.

9 Чуждестранен купувач. Тези хора се появяват рядко, и то най-вече на съботния пазар. Онези от тях, които се движат със своя посредник, са сериозните хора. Когато е сам, чужденеца купува много на дребно и винаги остава впечатлението, че ти прави огромна услуга, въпреки че плаща по-малко от който и да е българин. Не разчитайте на тях, вече почти ги няма.

Защо търговията с аквариумни риби е в сериозен застой? Къде се пробива нейния строг ритъм? Защото, ако сме честни хора, ще признаем, че сезонността не е единственият фактор при реализацията на аквариумните риби. Кои са най-ощетените и най-атакуваните субекти.? Защо е така и има ли изход? Индивидуално ли е спасението, или можем с разум да излезем от ситуацията?

Най-уязвимото място в схемата са производителите. В повечето случаи това са хора можещи, хора с достойнство, което е на път да бъде пробито напълно. Те са принудени да действат в непрекъсната отбрана – да произвеждат все по-малко риба, която продават на безценица. Предлагането е толкова голямо, че прекупвачите и магазинерите могат (и го правят) и да те отминават много дълго време. Те успяват да свалят цената от някой друг като теб приятелю производител. И ето те теб на пазара със скалари за по 15-20 ст., притеснен дали на тази цена някой ще я купи. Ще ви кажа как стоят нещата при кили акваристиката в Щатите. Там въпреки жестоката конкуренция във всичко, в напълно свободния пазар, в кили-обществото на Америка са обособени Асоциации на производителите, Асоциация на експерт производителите. Тези хора са обединени в граждански организации, които обсъждат цените на кили рибките по групи, по стандарт, по доставки и др. Нищо не е задължително, но има обмен на информация, има Интернет и цените имат общоприет баланс. Много ще е трудно на един магазинер да ви пробие в цените драстично, ако забележи, че рибата която, вие продавате на разумни цени, е многократно по-качествено от тази, с която той се снабдява сам или посредством прекупвач от случайни източници. И ето на това място от моите думи аз предлагам следния изход. Ще импровизирам с един пример:

“1-Производител с името Х е в състояние да развъжда и продава, да кажем, малахитова гупа, молинезия и високо плавен хелер. След като е готов със стоката, Х взима няколко мостри от трите вида и отива в магазина на У, който се намира например на улица “Цар Асен”. Срещата със собственика е абсолютно задължителна. Персонала няма отговорност да взема решения от този характер. Х предлага на У своите мостри и предлага своята оферта за бройка, цени и срок на доставка. У, като опитен човек, повишава изискванията си за размера на рибките, предлага приемливо снижение на цените и само той определя броя на рибите от съответния вид. Терминът на доставка в повечето случаи е негов приоритет Не е най-страшното, ако той откаже един от трите вида. Възможно е на друг етап У да предложи на Х да му бъде развъден принципно нов вид. Двете страни се споразумяват с добър тон за всичко – цени, бройки, размери и срокове на доставка. Добрият тон обаче изисква още нещо. У умолява, а Х приема видовете риби, произвеждани от Х, да не бъдат предлагани в района на магазина, да кажем в радиус от около 250 м. В случая Х няма моралното право, но има само морален ангажимент да не предлага същата риба, да речем, в магазина до бившия Зоосвят срещу Булбанк. Какво трябва да направи в случая Х? Да си запали колата и да отскочи до “Надежда” при неизвестния З. Няма значение как ще се проведе разговора там, сигурен съм, че и за двете страни ще има успех. И ето какво се получава – Х успява да продава своята риба дълго време, а У и З имат осигурени доставки, задоволяващи техните интереси. И всичко това доставено на крака, здраво, читаво и отдавна калкулирано. Няма изненада, няма смъртност – има само човешки отношения, баланс на интереси и напредък в хобито. Подобни операции могат да се извършат и от 1-ви производители на съботните пазари, но те са непредсказуеми инциденти. От тази цялата тази схема остава излишен само субектът ПРЕКУПВАЧ. Да не се жалва, и за него има хляб. Много хора от провинциалните магазини не ще успеят да влязат в подобна схема, макар че те биха имали най-голяма полза от нея. Господа от субекта 1-ви производител! Моля ви не се правете на много велики. Тръгнат по тази желязна схема, която зависи от достойнството на ЕТ-магазинера. Ако той е човек на честта, ако си направи като разумен човек предварителна заявка, схемата ще проработи.”

Така правят в Западна Европа и САШ. И там съществуват тези отношения, но те са желязно регулирани и изпълнявани. Един пробив, един некоректен трик, не обсъдени при дадени обстоятелства с конкуренцията и всичко е аут! Никой няма полза от това, а най-много Българската акваристика. Какво ще кажете, господа собственици на магазини? Можете ли да проверите колко струват 1-те производители? Експериментът си заслужава!

С безкрайно уважение към всички участници в този ред на взаимоотношения

 

в-к "Аквариум"